Тя лежеше неподвижно, с протегната шия, с муцуна, заровена в ровката пръст, със затворени очи и дишаше тежко.
— Да не вярваш — отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.
А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.
— Затова я остави, та се допиля чак тука!… И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю!
Докторът разказва приказка за царска дъщеря, която умряла за своята любов и била превърната в бяла кукувица. С това разговорът приключва и всеки продължава по пътя си.
Когато Магдалина се спирала да почине, той обикалял мястото, за да намери проход, турял камъни, за да направи стъпала, храсти, за да има за какво да се хващат. Уморен се връщал и отново я повеждал нагоре. Те потъвали в пропастите и дълго се изгубвали от погледите на хората, които навеждали глави изтръпнали.
„Майсторът на късия разказ“ има богато и разнообразно творчество, въпреки, че не завършва дори гимназия. Всеотдайно се самообразова.
Елин Пелин, Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова
Останете вкъщи, майката открива какво е намислил брат й.…
Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака - славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци - спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потопи и водопади, който непрекъснато ехти из тъмните и хладни усои и се носи като някоя стихийна, ободрителна песен из дивите гори.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.
Но реших вече да се възползвам от ситуацията и продължавам:
Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни ??????? зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана.
Наоколо под тях урви, сипеи, гори, канари без ред, стихийно разхвърляни пропасти и бездни.